GALINA MINCHEVA: DISCOVER NEW HORIZONS FOR YOURSELF

Galina Mincheva was still at school when she discovered that she was fascinated by psychology and the mysteries of the human soul, and that this was her true professional calling. Today, with a Master's degree in Psychology, specialisation as a Positive Psychotherapist, membership in WAPP, and over 11 years of practice, she is dedicated to helping adults, teenagers and children overcome attitudes that prevent them from living in peace, finding their value as individuals, and dealing with life's challenges.

What drew you to positive psychotherapy?

Positive psychotherapy is a method developed in 1968 by Nossrat Peseschkian - a German professor, doctor and psychotherapist of Iranian origin. This method attracted me for several reasons.

First, its main advantage: the simplicity of the terminology and its accessibility, making it easy for almost anyone to understand. This is incredibly important for clients, who can also use it as a self-help tool.

Secondly, the concept of "positum", from which the method takes its name. We are used to associating the word "positive" with pleasant experiences in our quest for happiness, to the exclusion of the negative. However, positive psychotherapy is based on an understanding of the Latin term "positum" - what is given, available and whole. In this sense, 'positive' means integrating both positive and negative experiences.

A person seeking psychotherapeutic help usually experiences dissatisfaction and difficulty in coping with a life situation. The positive approach means that the negative picture is only one side of reality - there is another side where personal value and inner resources for coping lie.

What are the benefits of this method?

As mentioned above, the first advantage is its simplicity and accessibility. Positive psychotherapy also uses fairy tales, parables and metaphors. These are a valuable source of wisdom and, thanks to their figurative nature, are often easier for the client to understand, bypassing his or her inner resistance. It can be said that they are an important therapeutic tool, part of the transcultural approach of the method, as they contain universal, human messages.

Another important aspect is the understanding that the symptom - the manifestation of suffering - is not seen as something to be removed, but as an adaptive response. We seek its function, which leads us to discover the ways of coping. And these ways are available - within the person.

What results can we expect from this method?

The results we seek, as with any psychotherapeutic method, are not focused on fundamental personality change, but on building adaptive patterns of behaviour. The purpose of the psychotherapy process is to help the person find "new horizons" by discussing different perspectives. The aim is for the person to be able to look at their situation from a different angle and give it new meaning, a new perspective.

What is the most important thing you try to achieve with your clients in therapy?

The most important thing we try to achieve is an awareness of wholeness. To understand that behind every "minus" there is a "plus" - and vice versa. Often the reason for success or failure in life is what we call our attitude to life - our inner beliefs about how the world is structured and how we should deal with it. It's like a psychological lens through which we view reality and shape our behaviour.

In childhood, we accept these beliefs from significant adults in our lives because we don't have an alternative. Some of them help us, while others become nightmares and the cause of future conflict. That's why, in adulthood, psychotherapy helps a person to revise these beliefs, to rethink them and to build a new perspective based on personal experience and development.

How can positive psychotherapy help adolescents?

The teenage years are very emotionally charged. The main psychological task during this period is the separation from the parental figure - a natural process associated with maturation and the path to independence. What teenagers need is a space for dialogue where they can be heard; where they can express their thoughts and feelings without criticism; where they are encouraged to find solutions for themselves before seeking advice; and where they are respected in their right to make mistakes.

Positive psychotherapy even interprets destructive behaviour as a sign of an inner need. Behind every "bad behaviour" is a cry for help. Behind every angry reaction is the desire to be "validated". Behind every addiction is a need for emotional connection.

And with children?

The most important thing for children is not just the time they spend with their parents, but the quality of that time - the presence in which they feel seen, heard and loved. Often parents focus on achievements in school or sports, but forget to support their children emotionally during difficult times.

Positive psychotherapy distinguishes between two main sets of skills - primary (skills to love) and secondary (skills to know). Parents should focus not only on academic achievement, i.e. the acquisition of mainly secondary skills, but also on building emotional relationships (primary skills).

One of the first questions I ask parents who come with their child is: "What qualities does your child have? In the context of the holistic approach, it is impossible to define a child solely by his or her difficulties. That is why we consciously look for and encourage their strengths and talents. Talents are not only academic skills, but also the ability to have fun, to laugh, to love and to express love through a hug.

Varna, 9 Hristo Samsarov St, phone: +359 889 203 142

www.positive-psychotherapy.com

Галина Минчева: Открийте нови хоризонти пред себе си

Позитивната психотерапия помага да променим нагласите и да приемем себе си и света такива каквито са

Галина Минчева открива още като ученичка, че психологията и тайните на човешката душа я привличат, че това е истинското ѝ професионално призвание. Днес, след магистратура по психология и специализация като позитивен психотерапевт и член на WAPP, с над 11 години практика зад гърба си, тя всеотдайно помага на възрастни, тийнейджъри и деца да преодолеят онези нагласи, които им пречат да живеят спокойно, да открият ценността си като индивиди и да се справят с предизвикателствата на живота.

С какво Ви привлече позитивната психотерапия?

Позитивната психотерапия е метод, създаден през 1968 г. от Носрат Песешкиан – немски професор, лекар и психотерапевт от ирански произход. Този метод ме привлече с няколко неща.

Първо – с най-значимото си предимство: простотата на терминологията и достъпността за разбиране от почти всеки човек. Това е изключително важно за клиентите, които могат да го използват и като инструмент за самопомощ.

Второ – с концепцията "позитум", откъдето методът носи и името си. Свикнали сме в стремежа си към щастие да асоциираме думата "позитивен" само с приятни преживявания, като изключваме негативните. Позитивната психотерапия обаче се базира на разбирането на латинското понятие "positum" – даденост, наличност, цялост. В този смисъл, "позитивен" означава интегриране както на положителните, така и на негативните преживявания.

Човекът, който търси психотерапевтична помощ, обикновено изпитва чувство на неудовлетвореност и затруднение в справянето с житейска ситуация. Позитивният подход означава, че негативната картина е само едната страна на реалността – съществува и друга, в която се намират личната стойност и вътрешните ресурси за справяне.

Какви са преимуществата на този метод?

Както вече споменах, първото преимущество е простотата и достъпността му. В позитивната психотерапия се използват и приказки, притчи и метафори. Те са ценен източник на мъдрост и благодарение на своя иносказателен характер често се възприемат по-лесно от клиента, като заобикалят неговите вътрешни съпротиви. Може да се каже, че те са важен терапевтичен инструмент, който е част от транскултурния подход в метода, тъй като съдържат универсални, общочовешки послания.

Друг важен аспект е разбирането, че симптомът – проявата на страданието – се разглежда не като нещо, което трябва да се отстрани, а като адаптивна реакция. Търсим неговата функция, което ни води към откриване на пътищата за справяне. А тези пътища са налични – в самия човек.

Какви резултати можем да очакваме от този метод?

Резултатите, към които се стремим, както и при всеки друг психотерапевтичен метод, не са насочени към коренна промяна в личността, а към изграждането на адаптивни модели на поведение. Смисълът на психотерапевтичния процес е да подкрепи човека в намирането на "нови хоризонти", като се обсъждат различни перспективи. Целта е човек да може да погледне на ситуацията си от друга гледна точка и да ѝ придаде нов смисъл, да види нова переспектива.

Кое е най-важното, което се опитвате да постигнете с Вашите клиенти по време на терапия?

Най-важното, което се стремим да постигнем, е осъзнаването на цялостта. Да разберем, че зад всеки "минус" стои "плюс" – и обратно. Често причината за успеха или неуспеха в живота са т.нар. житейски нагласи – нашите вътрешни вярвания за това как е устроен светът и как трябва да се справяме в него. Нещо като психологически очила, през които виждаме реалността и оформяме поведението си.

В детството приемаме тези вярвания от значимите възрастни в нашия живот, защото нямаме алтернатива. Някои от тях ни помагат, а други – се превръщат в кошмар и са предпоставка за бъдещи конфликти. Затова в зряла възраст психотерапията помага на човека да ревизира тези вярвания, да ги преосмисли и да изгради нова перспектива, базирана на личния му опит и развитие.

Как позитивната психотерапия може да помогне на тийнейджърите?

Тийнейджърската възраст е силно емоционално наситена. Основната психологическа задача в този период е отделянето от родителската фигура – естествен процес, свързан със съзряването и пътя към независимостта. Това, от което се нуждаят тийнейджърите, е пространство за диалог, в което да бъдат чути; да изразяват мислите и чувствата си без критика; да бъдат насърчени да търсят решения сами, преди да получат съвети; да бъдат уважени в правото си да сгрешат.

Позитивната психотерапия интерпретира дори деструктивните поведения като знак за вътрешна потребност. Зад всяко "лошо поведение" стои зов за помощ. Зад гневната реакция стои желанието "да бъда зачетен". Зад всяка пристрастеност – потребността за емоционална свързаност.

А при децата?

Най-важното за децата е не просто времето, което прекарват с родителите си, а качеството на това време – присъствието, в което те се чувстват видяни, чути и обичани. Често родителите се фокусират върху успехите в училище или спорта, но забравят да подкрепят емоционално децата си в трудни за тях моменти.

В позитивната психотерапия се разграничават две основни групи способности – първични (способности за обич) и вторични (способности за познание). Възпитанието не трябва да бъде насочено само към академичните успехи, т.е. към придобиване предимно на вторични способности, а и към изграждането на емоционални връзки (първични способности).

Един от първите въпроси, които задавам на родител, дошъл с детето си, е: "Какви качества притежава Вашето дете?". В контекста на цялостния подход е невъзможно едно дете да бъде дефинирано единствено чрез своите затруднения. Затова целенасочено търсим и насърчаваме неговите силни страни и заложби. Способности са не само академичните умения, но и умението да се радва, да се смее, да обича и да изразява обич чрез прегръдка.

Варна, ул. "Христо Самсаров" 9 
+359 889 203 142
www.positive-psychotherapy.com