ILIYAN NAYDENOV: A DREAM MEANS A GOAL

The story of Iliyan Naydenov deserves a Hollywood film. He started his first business while still in school and turned his inability to study medicine into an opportunity for a bodybuilding career and the foundation of the successful tea and food supplements company, The Green Bear. Today, Mr Naydenov runs several companies and understands both the price and the secret of success. Yet he consistently believes in one thing above all: that the most important mission in his life is to be a good person and an exemplary father.

At the age of 16, you were dismantling cars for ten leva in a muddy scrapyard. When did you realise you were not going to stay there?

The moment was much smaller than it sounds. I was standing there with a spanner in my hand, looking at a dismantled car, and I said to myself: "Why should I be the one taking it apart instead of the one selling it?" That same evening, I picked up the phone, created adverts, started photographing parts and uploading them online. I flooded the Internet with listings. Before I knew it, I was earning more than I had ever imagined possible at my age. It was not because I was exceptionally clever. I simply realised there was a gap between labour and value, and I decided I wanted to be on the other side of it. To this day, that is my filter for every business: where is the gap, who is filling it, and why should it not be me?

Then, you conquered the bodybuilding stage. Not unlike Arnold Schwarzenegger, who went from bodybuilder to celebrity and businessman. What is the most valuable lesson you carried from sport into entrepreneurship?

I never give up. I am incredibly stubborn. I am prepared to go without sleep for months or even years if I have decided that something must happen. To me, "dreams" mean "goals". Real growth begins not when things are easy. It begins at the moment when it starts to hurt – and you continue anyway. That is true both in sport and in business. You simply have to step outside your comfort zone and be absolutely clear about what you are aiming for, what price you are prepared to pay for it, and exactly which path you need to take to get there.

You have faced serious trials in your life – such as being unable to complete medical studies because you had to support yourself financially. How important are such moments?

I have always been fascinated by medicine. However, that was not the end, but a redirection. Moments like that should not stop you; they should turn you in another direction.

The path is never straight. But if you keep moving, you are always going forward. Far better than standing at the starting line. At that point, I simply let go of the dream of higher medical education and turned towards sport and the business of nutritional supplements, herbs and body care, which are very closely connected to it. You cannot produce and sell health products if you do not understand how the body works from the inside.

What exactly are you selling with The Green Bear? It does not sound like it is simply tea.

We sell health and support for achieving people's goals in sport and wellbeing in the shape of tea or nutritional supplements. It sounds like a marketing slogan, but it is true. When I wrote the book Detox 2.0, people flooded me with messages, asking how I had found so many herbs. I would spend days sourcing herbs on the markets, for my use. Then I thought: if there is no ready-made solution for people, I will create one myself. That is how Slim Bear was born. Since then, every new product has come about the same way. Does someone in my family have a problem? We do not look for a solution – we create it. That is the filter. If it is not good enough for my family, there is no way it can be good enough for yours.

What did you have to change in your mindset in order to establish yourself on the international market?

We are still in the process of establishing ourselves, but we are certainly leaving positive impressions and traces wherever we have reached.

I had to erase boundaries. I had to understand that the world is the same everywhere. People have similar needs, habits and fears. Once you understand those subtleties, you can offer the right thing in the right place. The biggest step was not logistics or language. It was in my own mind. I had to gain a very deep understanding of people's needs in different places so I would know how, what and when to offer them.

You own several companies. How many are there, why so many, and how do you manage them?

I still count them in my head every time I answer that question. I have never sat down with a sheet of paper and a pen and decided to create a company. Here is my weakness – once the spark ignites, I jump in. If I see a good opportunity somewhere, I just cannot stop myself from entering the game. That is how a new company appears.

Currently, I own seven companies across different industries – gyms, nutritional supplements, construction, overseas property and wooden children's toys. I recently added hospitality – I am building a villa complex in my father's native village. I manage them because I cannot not manage them. Working 15 hours a day is not healthy, and I would not recommend it to anyone, but to me business is not work. It is my way of relaxing. The real work is being a good father – there, you cannot optimise or delegate. There, it has to be you, completely present, every single day.

How do you choose your business partners?

Either I genuinely like a particular person and decide to invite them into a new business venture, or I do not. I do not take part in businesses where I hold less than a 50% share, and in general I dislike creating companies with three to five partners, because that is a recipe for disagreements and conflict. I want to live peacefully… as much as that is possible.

As for how I choose people – I look at their eyes. Before I talk about money, I want to get a sense of the person. If I feel an emptiness inside, that they care only about the numbers, then we simply cannot work together, even if they could make me a million a month. I say that sincerely, because I have seen the cost of bad partnerships. They always end up costing more than the money you made from them.

To me, money is a result, not a goal. If money itself is your goal, you may succeed once, but sooner or later you will collide with something you cannot buy – trust, reputation, peace of mind and even health. That is when you realise you have been chasing the wrong thing.

When was the last time you made a decision that was right for the business, but difficult on a human level?

I do not believe in "difficult" decisions if they are the right ones. When something is right, it may be painful, it may be expensive, but it is not difficult. For me, the difficult decisions are those where money and people are in conflict. In those situations, I always choose people without hesitation. Not because I am some kind of saint, but because I live by very strong principles. That is crucial to me. I would never choose something that goes against my moral values.

People who do cross that line pay a price for it. They win quickly, and they lose just as quickly… sometimes even losing themselves. I would rather win slowly and not lose anything that truly matters.

What are the similarities and differences between being a good entrepreneur and being a good father?

Fatherhood changed everything for me. It improved my focus, made me a better person and taught me to understand people more deeply. It forced me to become more organised. Before becoming a father, I built businesses for myself. Afterwards, I started building businesses for someone who still does not understand what I do. And that changes everything.

One day my son will grow up and ask me, "Dad, what did you do in life?" I want the answer to be something he can say out loud at school without feeling ashamed. I chose to become the kind of person I would want my son to grow up to be.

What is the most important lesson you want to pass on to your son David?

If something is good for you and for the people around you and does not harm anyone, then it is right. That is my simple test. If he does it, would I be proud? If everyone is watching, would they approve? If the answer is "yes", then that is the right path. And the same in reverse – if I create a supplement I would not want him to take one day, then I do not make it. It is that simple.

What is the thing people most often get wrong about you?

That I have some secret or outside help. People ask me, "Tell me the trick, how did you do it?" There is no trick. The secret is that there is no secret. There have been more than 12 years without sleep, many times when I was on the edge, many "no"s I said when everyone else was telling me "yes". People want shortcuts because they do not want to pay the price. But the price is boring – it is persistence, hundreds of small decisions, showing up every day even when you do not feel like it. If I had one piece of advice, it would be: stop looking for tricks or excuses and start loving the process.

How do you want to be remembered – as an entrepreneur or as a person?

I do not care whether I am remembered as an entrepreneur. I do not even want that. There are many entrepreneurs; the world will manage without me. I would like to leave behind a feeling – that anyone who has come into contact with me has left a little better. A client who improved their health. A member of my team who learned that they can earn an honest living. A son who knows his father was a man of his word. That is enough. I do not need a monument. I need people who, when they hear my name, smile because they remember something good. 

Илиян Найденов: Мечтата означава цел

"Правя неща, които ме разпалват. После разбирам, че са станали бизнеси" – казва бодибилдърът, който постави началото на редица успешни бизнеси

интервю Божидара Георгиева; фотография Драгомир Ушев

Историята на Илиян Найденов е от от онези, за които Холивуд прави филми. Той започва първия си бизнес още, преди да е завършил училище, и превръща невъзможността да следва медицина във възможност за бодибилдинг кариера и началото на успешната компания за чайове и хранителни добавки The Green Bear. Днес г-н Найденов управлява няколко компании и познава и цената, и тайната на успеха, но неизменно вярва в едно – най-важната мисия на живота му е да бъде добър човек и баща за пример.

На 16 години сте разглобявали коли за по 10 лева в една кална автоморга. Кой е моментът, в който усетихте, че няма да си останете там?

Моментът беше много по-малък, отколкото звучи. Стоях с гаечен ключ в ръка, гледах една разглобена кола и си казах "Защо да съм този, който разглобява, вместо този, който я продава?" Същата вечер взех телефона, направих обяви, започнах да снимам части и да ги качвам онлайн. Буквално залях интернет с обяви. Преди да усетя, започнах да печеля повече, отколкото някога съм мислил, че е възможно за възрастта ми. Не е защото съм бил много умен. Просто видях, че между труда и стойността има пропаст и реших да съм от другата страна. Това и до днес е филтърът ми за всеки бизнес. Къде е пропастта, кой я запълва и защо не съм аз.

Няколко години по-късно покорявате сцената в културизма. Това напомня за историята на Арнолд Шварценегер, който от бодибилдър се превърна в знаменитост и бизнесмен. Кой е най-ценният урок, който отнесохте от спорта в предприемачеството?

Не се отказвам. Ужасно упорит съм. Готов съм да не спя с месеци и години, ако съм решил, че нещо трябва да стане. За мен думата "мечти" е синоним на "цели". Истинският растеж не започва, когато ти е лесно. Започва точно в момента, в който започне да боли – и ти продължиш. И в спорта е така, и в бизнеса е така. Просто трябва да си извън зоната си на комфорт и да си много наясно какво целиш, каква е цената за това и по кой път точно трябва да поемеш, за да стигнеш там!

В живота си сте имали сериозни изпитания – като невъзможността да завършите медицина, защото трябва да се издържате сам. Колко важни са подобни моменти?

Цял живот имам увлечение и страст към медицината, но това не беше край – беше пренасочване. Такива моменти не трябва да те спират, а да те обръщат в друга посока. 

Пътят не е прав. Но ако не спираш, винаги вървиш напред, а това е далеч по-добре от стоенето на старта. Тогава просто оставих мечтата за висше образование в медицината и се насочих към спорта и бизнеса с хранителни добавки, билки и грижа за тялото, което е много свързано с нея. Няма как да произвеждаш и продаваш продукти за здраве, ако не знаеш как работи тялото отвътре.

Какво всъщност продавате с The Green Bear – защото не звучи като просто чай?

Продаваме здраве и помощ за постигане на целите в спорта и здравето, а опаковката е чай или хранителни добавки. Звучи като маркетингова приказка, но е буквално така. Когато написах книгата "Детокс 2.0", започнаха да ме засипват със съобщения – "Илияне, как да намирам толкова много билки?". Обикалям пазарите по цял ден, за да ги намирам и консумирам. Тогава си казах – ако няма готово решение за хората, ще го направя аз. Така се роди Slim Bear. Оттогава всеки следващ продукт се ражда по същия начин. Някой в семейството ми има реален проблем? Не търсим решение - създаваме го. Това е филтърът. Ако не е достатъчно добро за моето семейство, няма как да е достатъчно добро за твоето.

Какво трябваше да промените в начина си на мислене, за да се наложите на международния пазар?

Според мен още не сме се наложили, но определено оставяме приятни спомени и следи там, където сме достигнали.

Трябваше да изтрия границите. Да разбера, че светът е един и същ навсякъде. Хората имат сходни нужди, сходни навици, сходни страхове. Ако разбереш тези тънкости – можеш да предложиш правилното нещо на правилното място. Голямата стъпка не беше в логистиката, нито в езика. Беше в главата ми. Трябваше да опозная много дълбоко нуждите на хората на различни места, за да знам как, какво и кога да им предложа.

Имате няколко компании. Откровено – колко са, защо са толкова и как ги управлявате?

Откровено? Винаги ги броя наум като отговарям на този въпрос. Не съм седнал някога с лист и химикал и не съм решил – днес ще създам компания. Просто имам един недостатък – пламне ли искрата, скачам. Видя ли, че някъде има добра възможност просто не се сдържам да вляза в играта. Така се появява нова компания. 

В момента имам 7 компании, като те са в различни индустрии – фитнес центрове, хранителни добавки, строителство, имоти в чужбина и дървени детски играчки. А, да и хотелиерство отскоро – строя вилно селище в родното село на баща ми. Управлявам ги, защото не мога да не ги управлявам. 15 часа на ден работа не звучи здравословно, не го препоръчвам на никого, но за мен бизнесът не е работа. Той ми е почивката. Истинската работа е да съм добър баща – там не можеш да оптимизираш и да делегираш. Там трябва да си ти, целият, всеки ден.

Как избирате с кого да правите бизнес?

Или си харесвам точен човек и избирам да му предложа да участва в нов бизнес проект, или не. Не участвам в бизнеси с под 50% дял и като цяло не харесвам създаването на компании с 3-5 човека, което е предпоставка за различия и конфликти. Искам да живея спокойно… доколкото е възможно. Иначе как избирам хората - гледам очите. Преди да говоря за пари, искам да усетя човека. Ако усетя, че вътре е празно, че гледа единствено сметката – няма как да работим, дори да ми печели милион на месец. И го казвам без поза, защото съм виждал какво струват лошите партньорства. Те винаги излизат по-скъпи от парите, които си спечелил. Парите за мен са резултат, не цел. Ако целта ти са парите, ще пробиеш един път, после ще се удариш в нещо, което не можеш да платиш – доверие, репутация, спокойствие и дори здраве. Тогава разбираш, че си гонил погрешното нещо.

Кога за последно сте взели решение, което е било правилно за бизнеса, но трудно на човешко ниво?

Не вярвам в "трудни" решения, ако са правилни. Когато нещо е правилно, може да е болезнено, може да е скъпо, но не е трудно. Трудните решения за мен са тези, в които има конфликт между парите и хората. И там винаги избирам хората без да се замислям. Не защото съм светец, а защото имам много тежки принципи, които следвам. Това е едно от най-важните неща за мен. Не бих избрал нещо, което противоречи на моралните ми ценности. Хората, които го правят прекрачват една граница, която носи своята цена. Те печелят бързо и губят не по-бавно... понякога себе си дори. Аз предпочитам да печеля бавно и да не губя нищо съществено.

Какви са приликите и разликите между това да си добър предприемач и добър баща?

Бащинството преобърна всичко. Повиши ми концентрацията, направи ме по-добър човек, научи ме да разбирам хората повече. Принуди ме да бъда по-организиран. Преди да стана баща, правех бизнес за себе си. След това правя бизнес за някой, който още не разбира какво правя. И това променя всичко. Защото утре синът ми ще порасне и ще ме попита – "Татко, с какво си се занимавал?" И аз искам отговорът да е такъв, че да може да го каже на глас в училище, без да се срамува. Избрах да бъда човек, в какъвто бих пожелал на сина си да се превърне.

Кой е най-важният урок, който искате да предадете на сина си Давид?

Ако нещо е добро за теб и за хората около теб и не вреди на никого – значи е правилно. Това е простият ми тест. Ако той го направи, ще се гордея ли? Ако всички гледат, ще одобрят ли? Ако отговорът е "да" – значи това е правилният път. И в обратната посока – ако добавка, която създавам, не бих искал той да я приема един ден, значи не я правя. Толкова е просто.

Кое е нещото, което хората най-често грешат за вас?

Че имам някаква тайна или външна помощ. Идват и питат – "кажи ми трика, как успя?". Няма трик. Тайната е, че няма тайна. Има над 12 години без сън, много пъти, в които съм бил на ръба, много "не"-та, които съм казал, когато всички са ми казвали "да". Хората искат пряк път, защото не искат да платят цената. А цената е скучна – става дума за упоритост, за стотици малки решения, за това да се появяваш всеки ден дори когато не ти се иска. Ако имах един съвет, той би бил – престани да търсиш трик или оправдание и започни да обичаш процеса.

Как искате да ви запомнят – като предприемач или като човек?

Не ме е грижа дали ще ме помнят като предприемач. Даже не искам! Предприемачи много, светът ще се справи и без мен. Иска ми се да остане едно усещане – че който се е докоснал до мен, си е тръгнал малко по-добре. Един клиент, който е подобрил здравето си. Един човек от екипа ми, който е научил, че може да си изкарва хляба честно. Един син, който знае, че баща му е бил човек на думата си. Това е достатъчно. Не се нуждая от паметник. Нуждая се от хора, които, когато чуят името ми, се усмихват, защото си спомнят нещо хубаво.