WHEN EVERYTHING IS FINE: ON THE OTHER SIDE OF ACHIEVEMENT

There are two tragedies in life – not achieving your dreams and achieving them. The aphorism often attributed to Oscar Wilde aptly captures the invisible yet tangible drama of those who have succeeded in life and their professional careers. Paradoxically, they often find it difficult to fully enjoy their success. Something is missing in their personal formula for happiness…

Maria Vladimirova is a professional who, in her practice, works with individuals during periods of significant life change, often linked to development and the assumption of new roles. Her work frequently engages with anxiety and depressive states that tend to emerge precisely at moments when "everything appears to be fine." She is a clinical psychologist and psychotherapist focusing on interpersonal relationships, anxiety and depression, family therapy and personal growth, with extensive experience in medical institutions. Twelve years ago, she established her own psychotherapeutic practice.

What does it mean to be a successful person?

As a society, we are used to thinking of success almost entirely in its positive terms – as achievement, recognition, progress. A successful person is usually described through their results and what they have visibly accomplished in professional or social life. At the same time, success is measured in a far more complex way. It is always both external and internal – linked to the environment in which a person lives and compares with others, as well as to their own sense of worth and satisfaction. It is precisely in this gap between external evaluation and internal experience that a less-discussed side of success begins to emerge – the one that is not immediately visible. Success is rarely one-dimensional – it almost always carries something that remains outside the public narrative.

Which side of success is talked about less?

There is less discussion about the fact that success requires enormous adaptation and often leads to self-doubt and a sense of loneliness. When a person moves into a different position, not only their lifestyle changes, but also the way they think, react and relate to others. New expectations and roles arise; sometimes tension in relationships appears, because the surrounding environment does not always adapt at the same pace. In this process, a person may become more cautious, more sensitive to others' evaluations, and at times they grow more distant. In my practice, I see that people are not always prepared for this side of success – for the internal change it demands and the impact it has on their relationships.

How do relationships change?

Along with success, the dynamics between people often shift. There is increased sensitivity to the position of others, more comparison, more tension around "who stands where". This can intensify competition even in situations where it did not previously exist. At the same time, a person may become more careful and controlling, and less spontaneous – as a way of holding on to what they have achieved. It is precisely this combination of internal caution and outward behavioural change that often leads to a sense of distance in relationships.

What happens to the sense of security when a person becomes successful?

Contrary to expectations, it often changes, but not towards calm. When someone feels they have achieved something significant, sensitivity to what could be lost gradually increases. Thoughts begin to creep in that they stand out from others, that this distinctiveness makes them more visible but also more vulnerable – including to envy or judgement. This heightened sensitivity to loss and evaluation can sometimes intensify to the point where a person becomes more cautious and withdrawn. At times, it can take on almost paranoid dimensions – not in the clinical sense, but as a persistent feeling that their position must be continuously defended. This is often accompanied by a tendency to retreat and isolate, particularly in individuals with outstanding professional achievements.

What unites people who achieve more than others?

There are a number of studies in this area, and they are relatively consistent. What stands out is less a single quality than a combination of psychological traits. Among the most frequently cited are resilience in the face of difficulties, the ability to commit long-term and maintain persistence even when results do not come immediately. Then comes the capacity for self-reflection – the ability to observe oneself, adjust one's behaviour and learn from experience. Not least is a higher tolerance for uncertainty – the willingness to take risks and remain in situations without a clear outcome. These are qualities that are not always visible from the outside, yet they underpin long-term achievement.

At the start of our conversation, you spoke about the less-discussed, so-called "dark" sides of success. How can a person actually enjoy it, and what role can psychotherapy play in this process?

That is an excellent question – in a sense, it also underpins our understanding of burnout and depressive states. Joy is rarely an entirely internal experience. It happens within relationships. The sense of meaning and fulfilment is closely linked to the ability to connect. This is precisely where psychotherapy can play a role – not as a tool for "achieving", but as a process in which a person gradually restores their connection with themselves and with others. This often involves the capacity to recognise one's experiences, to allow vulnerability, and to step out of the role of being the only one who is strong, knowledgeable and controlling. When this is missing, even significant achievements can feel emotionally "empty". Conversely, when there is someone to share them with, they acquire an entirely different value.

mvladimirova.bg

Когато всичко е наред: От другата страна на постиженията

Мария Владимирова, психотерапевт и клиничен психолог, за самотата на успешния човек

В живота има две трагедии – да не постигнеш мечтите си и да ги постигнеш. Афоризмът, приписван на Оскар Уайлд, описва добре невидимата и тиха, но осезаема драма на хората, които са успели в живота и професионалното си развитие. Парадоксално, но те често не могат да се зарадват пълноценно на успеха си. Нещо липсва в тяхната лична формула за щастие…

Мария Владимирова е професионалист, който в практиката си се среща с личности в периоди на значими житейски промени, свързани с развитие и поемане на нови роли. Работата ѝ често е свързана с тревожно-депресивни състояния, които се проявяват именно в моменти, когато "всичко изглежда наред". Тя е клиничен психолог и психотерапевт с фокус върху междуличностните отношения, тревожно-депресивните състояния, семейната психотерапия и личностното развитие с богат опит в медицински организации. Преди 12 години създава собствена психотерапевтична практика.

Какво означава да си успешен човек?

Като общество сме свикнали да мислим за успеха почти изцяло през неговата положителна страна – като постижение, признание, развитие. Успешният човек обикновено се описва чрез резултатите си и видимото, което е постигнал в професионален или социален план. В същото време начинът, по който се измерва успехът, е много по-сложен. Той винаги е едновременно външен и вътрешен – свързан както със средата, в която човек живее и се сравнява, така и с неговото собствено усещане за стойност и удовлетворение. Именно в това разминаване между външната оценка и вътрешното преживяване започва да се появява и една по-малко обсъждана страна на успеха – тази, която не се вижда веднага. Успехът рядко е еднопластов – той почти винаги носи и нещо, което остава извън публичния разказ.

За коя страна на успеха се говори по-малко?

По-малко се говори за това, че успехът изисква огромна адаптация, често води до мнителност и усещане за самота. Когато човек премине в различна позиция, се променя не само начинът му на живот, но и начинът, по който мисли, реагира и се отнася към другите. Появяват се нови очаквания и роли, а понякога и напрежение в отношенията, защото средата невинаги се адаптира със същата скорост. В този процес човек може да стане по-предпазлив, по-чувствителен към оценката на другите, а на моменти и по-дистанциран. В практиката си виждам как хората не винаги са подготвени за тази страна на успеха – за вътрешната промяна, която той изисква, и за отражението ѝ върху връзките им.

Как се променят отношенията?

Заедно с успеха в повечето случаи се променя и динамиката между хората. Появява се повече чувствителност към позицията на другия, повече сравнение, повече напрежение около това "кой къде стои". Това може да засили конкуренцията дори там, където преди не е съществувала. Паралелно с това човек може да стане по-внимателен, по-контролиращ, по-малко спонтанен – като начин да задържи постигнатото. И именно тази комбинация между вътрешна предпазливост и външна промяна в поведението често води до усещане за дистанция в отношенията.

Какво се случва с усещането за сигурност, когато човек стане успешен?

Противно на очакванията, често се променя, но не в посока спокойствие. Когато човек има усещането, че е постигнал нещо значимо, постепенно се засилва чувствителността към това какво може да бъде загубено. Започват да се прокрадват мисли, че се отличава от другите, че тази отличителност го прави по-видим, но и по-уязвим – включително към завист или оценка. Тази повишена чувствителност към загуба и оценка понякога се усилва до степен, в която човек става по-предпазлив и по-затворен. На моменти тя може да придобие почти параноидни измерения – не в клиничния смисъл, а като устойчиво усещане, че позицията трябва непрекъснато да бъде защитавана. Това често е съпроводено и със склонност към отдръпване и изолация, особено при хора с много високи професионални постижения.

Има ли общи характеристики при хората, които постигат повече от другите?

Има редица изследвания в тази посока и те са сравнително последователни. Това, което се откроява, не е толкова единично качество, а комбинация от психологически характеристики. Сред тях най-често се посочват устойчивостта при трудности, способността за дългосрочна ангажираност и постоянство, дори когато резултатите не идват веднага. Към това се добавя и способността за саморефлексия – умението човек да наблюдава себе си, да коригира поведението си и да учи от опита си. Не на последно място стои и по-високият толеранс към несигурност – готовността да се поемат рискове и да се остава в ситуации без ясен изход. Това са качества, които не винаги са видими отвън, но стоят в основата на дългосрочните постижения.

В началото на разговора ни разказахте за по-малко обсъжданите, т.нар. "тъмни" страни на успеха. Как човек всъщност може да му се радва и каква роля може да има психотерапията в този процес?

Това е страхотен въпрос – в известен смисъл той стои и в основата на оценката за бърнаут и депресивни състояния. Тъй като радостта рядко е изцяло вътрешно преживяване. Тя се случва в отношения. Усещането за смисъл и удовлетворение е тясно свързано със способността за свързване. Именно тук психотерапията може да има място – не като инструмент за "постигане", а като процес, в който човек поcтепенно възстановява връзката със себе си и с другите. Това често включва способността да разпознава преживяванията си, да допуска уязвимост и да излиза от ролята, в която е единствено силен, знаещ и контролиращ. Когато това липсва, дори значими постижения могат да останат емоционално "празни". И обратното – когато има с кого да бъдат споделени, те придобиват съвсем различна стойност.

mvladimirova.bg