KRISTIAN DENCHEV: ON THE ROAD TO MENTAL HEALTH

Kristian Denchev is a young psychologist and psychotherapist, yet he has already learned something very important about the psyche. It is a complex microcosm with its own individual rules, and no single approach on its own can provide full support. An integratie approach, incorporating established therapeutic methods chosen in accordance with the patient's condition and needs, and combined with the therapist's human qualities, is the right way to achieve mental calm and well-being.

Kristian Denchev works both online and in face-to-face sessions with children, adolescents, and adults facing a wide range of difficulties, eating disorders, and diagnoses. He has experience working with people with hyperactivity, poor behavioural control, those on the autism spectrum, intellectual disabilities, anxiety disorders, post-traumatic stress disorder, various fears and phobias, paranoia, depression, panic attacks, bipolar disorder, and others.

What are the main factors behind conditions such as aggression, anxiety, and overthinking today?

At the core of these states almost always lies a sense of loss of control, insecurity, or a perceived threat to a person's identity.

Today we live in an environment of constant stimulation - information, expectations, comparison with others. This keeps the nervous system in a near-constant state of tension. Anxiety often stems from the feeling that "something might go wrong" and that the person lacks the resources to cope. Overthinking is an attempt at control – the mind tries to anticipate all possible scenarios. Aggression is a reaction that emerges when a person feels pressured, powerless, or hurt.

It is important to understand that these states are not a "weakness", but adaptive mechanisms that at some point served the function of protecting the individual.

At a deeper level, these states are often linked to early experiences – lack of safety, an unpredictable environment, or patterns we have learned within the family.

These experiences shape the way we perceive the world – whether it is safe or threatening, and whether we can rely on ourselves and others.

Over time, these internal patterns begin to activate automatically, even in situations that are not objectively dangerous. As a result, a person may respond with intense anxiety, overthinking, or aggression without fully understanding why.

What are the main factors behind conditions such as aggression, anxiety and overthinking today?

At the core of these states almost always lies a sense of loss of control, insecurity or a perceived threat to a person's identity.

Today we live in an environment of constant stimulation - information, expectations, comparison with others. This keeps the nervous system in a near constant state of tension. Anxiety often stems from the feeling that "something might go wrong" and that a person does not have the resources to cope. Overthinking is an attempt at control - the mind tries to anticipate all possible scenarios. Aggression is a reaction that arises when a person feels pressured, powerless or hurt.

It is important to understand that these states are not a "weakness", but adaptive mechanisms that at some point have served the function of protecting the individual.

At a deeper level, these states are often linked to early experiences - lack of safety, an unpredictable environment or patterns learned within the family.

These experiences shape the way we perceive the world - whether it is safe or threatening, and whether we can rely on ourselves and others.

Over time, these internal patterns begin to activate automatically, even in situations that are not objectively dangerous. As a result, a person may respond with strong anxiety, overthinking or aggression without fully understanding why.

How do these manifest behaviourally and physically?

The body always speaks first. In cases of anxiety, common signs include a rapid heartbeat, tightness in the chest, shallow breathing, and difficulty relaxing. With overthinking, there is often an inability to switch off the mind, sleep disturbances, and a sense of "going round in circles". With aggression, physical signs may include tension in the body, a clenched jaw, impulsive reactions, a raised tone of voice, and destructive behaviour towards objects and or people.

In most cases, behavioural symptoms include avoidance of situations, procrastination, denial, outbursts, or the opposite – suppression of emotions, which later leads to build-up and reaction. Another symptom may be the need for control, which is most often expressed through imposing it on others.

What is interesting is that in different people, outward behaviour may look completely different, while the underlying mechanism is similar. One person may respond with aggression, another with withdrawal, and a third with overanalysis – yet all three reactions often stem from the same inner tension. Many people do not recognise these signals because they have become accustomed to them and perceive them as "normal".

How can we recognise that we or someone close to us needs professional help?

The key moment is usually not the mere presence of anxiety, aggression or overthinking, but when these states begin to have a noticeable impact on quality of life. At times, feeling anxious, angry or overanalysing a situation is entirely normal. The problem begins when these reactions start to govern behaviour.

For example, a person may avoid conversations, meetings or decisions because they create tension. Another pattern is repeatedly entering the same conflicts, but with different people. A further common situation is when someone seeks closeness, but withdraws or sabotages the relationship at the last moment. These are not simply "bad habits", but recurring patterns that a person is unable to break on their own.

Another clear signal is when a person tries to cope alone, but without results. You have read, reflected, spoken to friends, tried different techniques - and yet, after some time, you find yourself back in the same place. This suggests that the issue is not a lack of information, but the way you respond on an emotional and physical level. In close ones, the signs often appear as increased irritability or withdrawal, stronger reactions than the situation requires, a loss of interest or energy, or difficulty handling situations they previously managed with ease. The truth is simple... If something keeps repeating and prevents you from living normally, that alone is a sufficient reason to seek help. Therapy helps people understand how they function and how to move beyond recurring destructive patterns.

What approach do you take in your practice?

In my practice, I work integratively, because I do not believe that complex human conditions can be understood and changed through a single theory or technique alone. Different people organise their inner world in different ways, which is why the approach must be both sufficiently flexible and sufficiently clear.

The main focus of my work is not simply on talking about the problem, but on helping the person begin to understand how the problem actually unfolds within them – in their thinking, in their body, in their emotions, in their relationships, and in their behaviour under pressure. That is why I combine several levels of work.

On the one hand, I work with cognitive patterns – the way a person interprets themselves, others and the world. Very often, behind anxiety, aggression or overthinking lie deep internal beliefs that remain invisible at first glance. For example: "if I do not control everything, something bad will happen", "if I show weakness, I will be hurt", "if I am not good enough, I will be rejected". These internal constructs influence not only how a person thinks, but also how they respond.

On the other hand, I also work with the body and the nervous system, because many of these states are not sustained by thoughts alone, but by automatic bodily reactions. A person may logically understand that they are not in danger, yet their body may respond as if the threat were real. This is precisely why my work does not remain at a purely cognitive level. It is important for a person to begin to recognise how tension manifests physically, what triggers it, and how they can gradually build a more resilient internal response.

The third important element of my approach is that I also work through situations close to real life. Many people can explain their problem very well, but when they find themselves in a real situation – conflict, rejection, tension, uncertainty – they automatically return to their old pattern. That is precisely why, in therapeutic work, I look for ways not only for a person to become aware of what is happening to them, but also to see how they respond in the moment, what is activated within them, and what it would mean to develop a different response.

For me, understanding is important, but it is not sufficient. A person may know very well why they feel afraid, why they become angry, or why they fall into the same patterns, and yet continue to repeat them. The reason is that change does not occur through insight alone. It happens when a person begins to experience themselves in a new way.

That is why I work in a way that allows a person, within a safe and structured environment, to gradually try out a different internal and external response – clearer boundaries, better contact with themselves, less automatic avoidance, less overcontrol, less impulsivity. This part is particularly important, because it is what makes therapy truly applicable beyond the consulting room.

In other words, my approach is not aimed solely at helping a person feel better in the moment, but at enabling them to begin functioning differently in their life. For me, good therapeutic work is not just relief, but a genuine internal change that becomes visible in a person's choices, reactions and relationships.

Why does it yields results?

Because real change does not occur at the level of logic, but at the level of experience and repetition. Many people who come to therapy already have a good understanding of themselves. They know why they react in certain ways, they can explain the reasons, and can even give the "right answer" about what they should do. And yet, when they find themselves in a real situation – tension, conflict, rejection – they respond in the old way.

This shows something very important - understanding is not the same as change.

The reason is that a large part of our reactions is not consciously controlled. They are automatic and are "encoded" in the nervous system through experience – often from very early stages of life. That is why, in moments of tension, a person does not respond according to what they know, but according to what they have learned to do.

When therapy remains only at the level of conversation, it may bring clarity and relief, but it is often not enough to change these automatic patterns.

Results come when a person begins to recognise in real time what is being activated within them, when they remain in contact with themselves instead of automatically shifting into the old response, when they try out a different response in a safe environment and gradually carry that response into their real life.

When this happens, the body and the nervous system begin to "learn" a new way of responding. In other words, a person does not simply understand what would be better to do – they begin to actually be able to do it.

This is precisely where the difference lies between "I know what I should do" and "I can already do it".

This transition is key. It transforms therapy from an intellectual process into real change in behaviour, decisions and relationships.

That is why this approach produces results – because it works not only with what a person thinks, but with what they actually do when under pressure.

Why is it important to treat the causes rather than the symptoms?

Symptoms are like a warning light – they indicate that something is wrong, but they are not the problem itself.

Anxiety, aggression or overthinking do not arise "out of nowhere". They are a response to something deeper – the way a person perceives the world, themselves and others, as well as the way they have learned to cope with tension, uncertainty or threat.

When work focuses only on the symptom, there is often an effect – but it is temporary. For example, anxiety may decrease through calming techniques, aggression may be suppressed through control, and thinking may be limited through effort or discipline.

The problem is that this does not change the underlying mechanism. The moment a person encounters stronger tension again, the same pattern is activated – sometimes even more intensely or in a different form. This is why many people feel as though they are "back to square one", despite having made efforts. Working with the cause means something different. It involves understanding exactly what triggers a given reaction, what internal scenario lies behind it, which beliefs and experiences sustain it, and how the body participates in this process.

When a person begins to see this mechanism clearly, it is no longer entirely automatic. Space for choice emerges. This leads to several key changes – the person starts to understand why they react in a certain way, instead of blaming themselves, regains a sense of control – not through self-violence, but through awareness – and, most importantly, begins gradually to respond differently, without it requiring constant struggle.

The difference is significant. When working with the symptom, a person tries to "keep their reactions under control". When working with the cause, these reactions gradually lose their strength because there is no longer anything sustaining them to the same degree. That is why long-term change does not come from managing symptoms better, but from understanding and altering the process that generates them.

0877 478 997

psizdrave.bg/psihichno-zdrave/kristian-denchev

Кристиян Денчев: По пътя към психичното здраве

Младият психолог и психотерапевт търси корените на онова, което ни пречи да сме спокойни и удовлетворени - и ни помага да открием здравето

Кристиян Денчев е млад психолог и психотерапевт, но вече е научил нещо много важно за психиката. Тя е сложен микрокосмос със свои индивидуални правила и нито един подход, взет самостоятелно, не може да помогне пълноценно. Интегративният подход, включващ утвърдени терапевтични методи, подбрани спрямо състоянието и нуждите на пациента, и чисто човешките качества на терапевта, са правилният път към постигането на психическо спокойствие и здраве.

Кристиян Денчев работи онлайн и в сесии на живо с деца, юноши и възрастни с най-различни затруднения, хранителни разстройства и диагнози. Има опит в работата с хора с хиперактивност, лош контрол над поведението, от аутистичния спектър, интелектуални дефицити, тревожни разстройства, посттравматично стресово разстройство, най-различни страхове и фобии, параноя, депресии, паник атаки, биполярни разстройства и други.

Кои са основните фактори, които стоят зад състояния като агресия, тревожност и прекомерно мислене днес?

В основата на тези състояния почти винаги стои усещането за загуба на контрол, несигурност или заплаха за идентичността на човека.

Днес живеем в среда с постоянен стимул - информация, очаквания, сравнение с другите. Това държи нервната система в състояние на напрежение почти постоянно. Тревожността често идва от усещането, че "нещо може да се обърка" и човек няма ресурс да се справи. Прекомерното мислене е опит за контрол – умът се опитва да предвиди всички възможни сценарии. Агресията е реакция, когато човек се чувства притиснат, безсилен или наранен.

Важно е да се разбере, че тези състояния не са "слабост", а адаптивни механизми, които в даден момент са имали функция да защитят човека.

На по-дълбоко ниво, тези състояния често са свързани с ранни преживявания – липса на сигурност, непредвидима среда или модели, които сме научили в семейството.

Тези преживявания оформят начина, по който възприемаме света – дали той е безопасен или заплашителен, дали можем да разчитаме на себе си и на другите.

С времето тези вътрешни модели започват да се активират автоматично, дори в ситуации, които обективно не са опасни. Така човек може да реагира със силна тревожност, свръхмислене или агресия, без да разбира напълно защо.

Как се проявяват те поведенчески и физически?

Тялото винаги говори първо. При тревожност често се появява ускорен пулс, напрежение в гърдите, плитко дишане, трудност да се отпуснеш. При свръхмислене - трудно изключване на ума, проблеми със съня, усещане за "въртене в кръг". При агресия - напрежение в тялото, стягане в челюстта, импулсивни реакции, повишен тон, деструктивно (унищожително поведение) към предмети и/или хора.

В повечето случаи поведенчески симптоми са избягване на ситуации, отлагане, отричане, избухвания или обратното – потискане на емоции, което по-късно води до натрупване и реакция. Друг симптом може да бъде нуждата от контрол, която най-често се изразява чрез налагане.

Интересното е, че при различните хора външното поведение може да изглежда напълно различно, но вътрешният механизъм да е сходен. Един човек може да реагира с агресия, друг с отдръпване, трети със свръханализ – но и трите реакции често произлизат от едно и също вътрешно напрежение. Много хора не разпознават тези сигнали, защото са свикнали с тях и ги приемат за "нормални".

Как можем да разберем, че ние или някой от близките ни има нужда от професионална помощ?

Ключовият момент обикновено не е самото наличие на тревожност, агресия или свръхмислене, а когато тези състояния започнат да влияят осезаемо върху качеството на живота. Понякога да сме тревожни, ядосани или да премислим повече дадена ситуация е напълно нормално. Проблемът започва, когато тези реакции започнат да управляват поведението.

Например човек избягва разговори, срещи или решения, защото му създават напрежение. Друг вариант е да се влиза в едни и същи конфликти отново и отново, с различни хора. Още една класическа ситуация е, когато човек търси близост, но в последния момент се отдръпва или разваля връзката. Това са не просто "лоши навици", а повтарящи се модели, които човек не успява да прекъсне сам.

Друг ясен сигнал е, когато човек се опитва да се справи сам, но резултат няма. Чел си, мислил си, говорил си с приятели, пробвал си различни техники - и въпреки това след време се връщаш на същото място. Това показва, че проблемът не е в липсата на информация, а в начина, по който реагираш на ниво емоции и тяло. При близките хора сигналите често изглеждат така - стават по-раздразнителни или по-затворени, реагират по-силно, отколкото ситуацията изисква, губят прекалено лесно интерес или енергия, не могат да се справят със ситуации, които преди са управлявали спокойно. Истината е проста... Ако нещо се повтаря и ти пречи да живееш нормално - това вече е достатъчна причина да се потърси помощ. Терапията помага на хора да разберат как работят и как да излязат от повтарящите се деструктивни модели.

Какъв подход избирате вие в практиката си?

В практиката си работя интегративно, защото не вярвам, че сложните човешки състояния могат да бъдат разбрани и променени само през една-единствена теория или техника. Различните хора организират вътрешния си свят по различен начин, затова и подходът към тях трябва да бъде достатъчно гъвкав, но и достатъчно ясен.

Основният фокус в работата ми е не просто върху това човек да говори за проблема си, а да започне да разбира как този проблем реално се случва в него – в мисленето, в тялото, в емоциите, в отношенията му и в поведението му под напрежение. Затова комбинирам няколко нива на работа.

От една страна, работя с мисловните модели – начина, по който човек интерпретира себе си, другите и света. Много често зад тревожността, агресията или прекомерното мислене стоят дълбоки вътрешни убеждения, които остават невидими на пръв поглед. Например: "ако не контролирам всичко, нещо лошо ще стане", "ако покажа слабост, ще бъда наранен", "ако не съм достатъчно добър, ще бъда отхвърлен". Тези вътрешни конструкции влияят не само на начина, по който човек мисли, но и на начина, по който реагира.

От друга страна, работя и с тялото и нервната система, защото много от тези състояния не се поддържат само от мисли, а и от автоматични телесни реакции. Човек може логически да разбира, че не е в опасност, но тялото му да реагира така, сякаш опасността е реална. Именно затова при мен работата не остава само на когнитивно ниво. Важно е човек да започне да разпознава как напрежението се проявява физически, какво го активира и как може постепенно да изгради по-устойчив вътрешен отговор.

Третият важен елемент в подхода ми е, че работя и чрез ситуации, близки до реалния живот. Много хора могат добре да обяснят проблема си, но когато попаднат в реална ситуация – конфликт, отхвърляне, напрежение, несигурност – автоматично се връщат в стария си модел. Именно затова в терапевтичната работа търся начини човек не само да осъзнае какво му се случва, а и да види как реагира в момента, какво се активира в него и какво би означавало да изгради различен отговор.

За мен разбирането е важно, но не е достатъчно. Един човек може отлично да знае защо се страхува, защо се ядосва или защо влиза в едни и същи модели, и въпреки това да продължава да ги повтаря. Причината е, че промяната не настъпва само чрез инсайт. Тя настъпва, когато човек започне да преживява себе си по нов начин.

Затова работя така, че в една защитена и структурирана среда човек да може постепенно да изпробва различен вътрешен и външен отговор – по-ясна граница, по-добър контакт със себе си, по-малко автоматично избягване, по-малко свръхконтрол, по-малко импулсивност. Тази част е особено важна, защото именно тя прави терапията реално приложима извън кабинета.

С други думи, моят подход не е насочен само към това човек да се почувства по-добре за момента, а към това да започне да функционира по различен начин в живота си. За мен добрата терапевтична работа не е просто облекчение, а реална вътрешна промяна, която се вижда в изборите, реакциите и отношенията на човека.

Защо той дава резултат?

Защото реалната промяна не се случва на ниво логика, а на ниво преживяване и повторение. Много хора, които идват на терапия, вече имат добра представа за себе си. Те разбират защо реагират по определен начин, могат да обяснят причините, дори могат да дадат "правилния отговор" какво трябва да направят. И въпреки това, когато попаднат в реална ситуация – напрежение, конфликт, отхвърляне – реагират по стария начин.

Това показва нещо много важно - разбирането не е равно на промяна.

Причината е, че голяма част от реакциите ни не се управляват съзнателно. Те са автоматични и са "записани" в нервната система чрез опит – често от много ранни етапи в живота. Затова, в момент на напрежение, човек не реагира според това, което знае, а според това, което е научил да прави.

Когато терапията остава само на ниво разговор, тя може да донесе яснота и облекчение, но често не е достатъчна, за да промени тези автоматични модели.

Резултатите идват, когато човек започне да разпознава в реално време какво се активира в него, когато остава в контакт със себе си, вместо да преминава автоматично в стара реакция, когато изпробва различен отговор в безопасна среда и постепенно пренася този отговор в реалния си живот.

Когато това се случи, тялото и нервната система започват да "учат" нов начин на реагиране. С други думи, човек не просто разбира какво би било по-добре да направи – той започва реално да може да го направи.

Именно тук е разликата между "знам какво трябва да направя" и "вече мога да го направя".

Този преход е ключов. Той превръща терапията от интелектуален процес в реална промяна в поведението, решенията и взаимоотношенията.

Затова този подход дава резултат – защото работи не само с това, което човек мисли, а с това, което реално прави, когато е под напрежение.

Защо е важно да третираме не симптомите, а причините?

Симптомите са като сигнална лампа – те показват, че нещо не е наред, но не са самият проблем.

Тревожността, агресията или прекомерното мислене не възникват "просто така". Те са реакция на нещо по-дълбоко – начин, по който човек възприема света, себе си и другите, както и начин, по който е научил да се справя с напрежение, несигурност или заплаха.

Когато се работи само върху симптома, ефект често има – но той е временен. Например тревожността може да намалее чрез техники за успокояване, агресията може да бъде потисната чрез контрол, мисленето може да бъде ограничено с усилие или дисциплина.

Проблемът е, че това не променя механизма, който стои зад тях. И в момента, в който човек отново попадне в по-силно напрежение, същият модел се активира – понякога дори по-интензивно или в друга форма. Затова много хора имат усещането, че "се връщат в изходна позиция", въпреки че са полагали усилия. Работата с причината означава нещо различно. Тя включва да се разбере какво точно активира дадена реакция, какъв е вътрешният сценарий, който стои зад нея, какви убеждения и преживявания я поддържат и как тялото участва в този процес.

Когато човек започне да вижда този механизъм ясно, той вече не е напълно автоматичен. Появява се пространство за избор. Това води до няколко ключови промени - човек започва да разбира защо реагира по определен начин, вместо да се обвинява, възвръща усещането за контрол, но не чрез насилие над себе си, а чрез осъзнатост и най-важното – започва постепенно да реагира по различен начин, без това да изисква постоянна борба .

Разликата е съществена. При работа със симптома човек се опитва да "държи под контрол" реакциите си. При работа с причината тези реакции постепенно губят силата си, защото вече няма какво да ги поддържа в същата степен. Затова дългосрочната промяна не идва от това да управляваме симптомите по-добре, а от това да разберем и променим процеса, който ги създава.

0877 478 997

psizdrave.bg/psihichno-zdrave/kristian-denchev