ANITA HINOVA: CHANGE DOES NOT BEGIN WITH CHILDREN. IT BEGINS WITH US

Anita Hinova is Chair of the Via Humanica Association, a certified coach and mediator with extensive experience in social and emotional learning and school mediation. She works towards building a culture of dialogue, respect and personal growth among children, teachers, parents and organisations.

Mrs Hinova, what is the biggest misconception we have about children?

We tend to believe that when something is wrong in their behaviour, the cause lies within the children, instead of asking ourselves what we have failed to give them. Schools provide knowledge, parents provide care, and yet something essential is still missing. We rarely teach children – and ourselves – how to recognise what we feel, how to express it and how to remain in conversation when things become difficult. We expect them to be able to do things that we ourselves are still learning.

How does this lack affect the way we live and work, and how can it be addressed?

When we do not work on it consciously, the lack does not disappear; it shifts its language. At the core of every human interaction are conversations – both the held and the avoided ones. They actually reveal our social and emotional skills, and inner order. The lack of these skills is reflected in our decisions and relationships, but most visibly in how we show up for our children, because that is where the consequences last the longest.

The process of overcoming this – in both children and adults – is deeply similar. When a person is heard, seen and accepted with care – by themselves and by others – a sense of safety returns and the inner world begins to settle quietly. Thus, we gradually learn to understand ourselves and to build the ability to connect with others. This process becomes an outward change – relationships and decisions grow more authentic and mature.

What is the first step and our role in this transformation?

The first step is the pause – not reacting immediately, but taking the time to understand what is happening within us and in the other person. That is where choice emerges. From there begins our responsibility to create the environment in which we want our children to grow, becoming a direction they naturally follow.

However, to achieve this, our personal choice has to become a sustainable environment for more children. Today, this is possible through programmes in schools that build a culture of dialogue, respect and peace. We are often the bridge between the people and organisations that choose to support this change and the schools that put it into practice.

Once you see what changes when a child is truly heard and seen… it is no longer a question of whether you will take part, but how.

0882 532 124
viahumanica@gmail.com
viahumanica.com

Анита Хинова: Промяната не започва от децата. Започва от нас

Сертифицираният коуч и медиатор изгражда мостове между поколенията

Анита Хинова е председател на Сдружение "Виа Хуманика", сертифициран коуч и медиатор с дългогодишен опит в социално-емоционалното учене и училищната медиация. Работи за изграждане на култура на диалог, уважение и личностно израстване сред деца, учители, родители и организации.

Г-жо Хинова, коя е най-голямата заблуда, която имаме относно децата?

Заблуждаваме се, че когато нещо в поведението им не е наред, причината е в децата, вместо да се запитаме какво всъщност не сме им дали. Училищата дават знания, родителите – грижа, и въпреки това липсва нещо съществено. Рядко учим децата – а и себе си – как да разпознаваме какво чувстваме, как да го изразяваме и как да останем в разговор, когато е трудно. Очакваме от тях да умеят неща, които самите ние все още учим.

Как тази липса се отразява на начина, по който живеем и работим, и как се запълва?

Когато не работим съзнателно върху това, липсата не изчезва, а сменя езика си. В основата на всяко човешко взаимодействие стоят разговорите – водените и избягваните, защото именно в тях проличават социално-емоционалните ни умения и нашата вътрешна подреденост. Липсата на такива умения се отразява в решенията и отношенията ни, но най-осезаемо в начина, по който присъстваме за децата си, защото именно там последствията остават най-дълго.

Процесът на преодоляване – и при децата, и при възрастните – е дълбоко сходен. Когато човек бъде чут, видян и приет с обич – от себе си и от другите – се  връща усещането за сигурност и вътрешният свят започва тихо да се подрежда. Така постепенно се учим да разбираме себе си и да изграждаме способността да се свързваме с другите. Този процес се превръща във външна промяна – отношенията и решенията стават по-истински и зрели.

Каква е първата крачка и нашата роля в тази промяна?

Първата крачка е паузата – да не реагираме веднага, а да разберем какво се случва в нас и в другия. Там се ражда изборът. Оттук започва и нашата отговорност да създаваме средата, в която искаме децата ни да растат, и тя да се превърне в посока, която те естествено да следват.

Важно е, обаче, нашият личен избор да се превърне в устойчива среда за повече деца.Днес това е възможно чрез програми в училища, които изграждат култура на диалог, уважение и мир. Ние често сме мостът между хората и организациите, които избират да подкрепят тази промяна, и училищата, които я превръщат в практика.

Видиш ли веднъж какво се променя, когато едно дете бъде истински чуто и видяно… вече не става дума дали ще се включиш, а как.

0882 532 124
viahumanica@gmail.com
viahumanica.com